Проф. Георги Фотев за ФрогНюз: Защо името на най-големия ни храм ...
Това сподели пред ФрогНюз проф. Георги Фотев.
Проф. Фотев е почетен професор и сенатор на Нов български университет, шеф на Центъра за проучване на европейските полезности при Нов български университет, автентичен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 година и министър на науката и висшето обучение (1991).Сред главните му писания са книгите " История на социологията, том 1-2 " (1993), " Криза на легитимността " (1999), " Смисъл на политиката " (1999), " Българската потиснатост " (2010), " Сфери на полезностите " (2012), Смисъл и схващане (2014), " Феноменология на възприятията " (2018).
Ето и цялото изявление:
Още предходната година говорихте за една самодейност, която от време на време се появява в публичното пространство, само че по-скоро е целеустремено пренебрегната - преименуването на патриаршеската катедрала " Александър Невски ". Първо, знак на какво е това име?
Човешката горест е многообразна. Има красива горест. Има горест по непостижимото. И други разновидности на тъгата има във феноменологията на възприятията. Вашият въпрос ми подухва мрачна горест . Най-големият храм на Българската православна черква е на име, за което миряните не знаят съвсем нищо. Не знае и останалия народ от вярващи, само че не вцърковени, от православни по генезис, от свързани с други вероизповедания.
Вероятно всички знаят, че Александър Невски е съветско име. Дотук сме в някаква горест. Има църковен клир (православно духовенство), което най-вероятно е наясно кой е свети Александър Невски. Няма по какъв начин всички тези ревностни чиновници на Българската православна черква от всички генерации да нямат отговор на въпроса кой е Александър Невски и за какво най-големият български православен храм носи името на съветския светец. В светлината на такива познания нашата горест става мрачна, доста мрачна. Защо името на храма не е на цар Борис I Покръстител? Гробно безмълвие. Знаят или не знаят какво значи съборността на нашата православна черква и нейната грижа за идентичността на народа и достойното Отечество. Мрачно, доста тъмно.
Трябва да се стартира със Синода, с патриарсите и софийските митрополити един след различен и всички други по църковната подчиненост до миряните. Именуването на храма било знак на признателност от българския народ за Освобождението ни от османското робство. Не е това. Името е натрапено. Лицемерие. Символ на българското робското раболепство. Това няма нищо общо с православното християнство. Ако Руската православна черква е същинска, сама би инициирала изправянето на една историческа неточност.
Проблемът не е в Русия. Проблемът е у нас. Улиците и булевардите в огромния център на столицата като Аксаков, Гурко, Дондуков, Руски, Московска и прочие са в същата подправена симфония. Българската нация и национална страна не са освободили себе си. Няма кой да ни освободи! Национална мизерия. Имената на Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Стамболов, всички знаят всичките имена. Българите знаят по какъв начин да прикриват своята религиозна и световна мизерия.
Защо съгласно Вас я има тази опозиция в нашето общество против скъсването със социалистическото завещание? Видяхме я и при, именуван още Монумент на Червената окупационна войска, и при предлагането на?
Много пъти съм изтъквал най-великото изобретение на човечеството. Да, най-великото: Всички хора се раждат свободни и равни по достолепие и права. Върховните човешки добродетели не се подаряват. Всяко човешко създание ги има по рождение. Никой, безусловно никой не може да ти отнеме достолепието. Един образец. При избор в гранична обстановка (или-или) сред живота и достолепието, човек избира достолепието. Животът без достолепие не е човешки. Това не е празен възторг, а е страдалчество. Не чакам всеки да е воин. Всеки да си направи извода. Родени сте свободни, равни по достолепие и права!
Има я обаче и другата страна - хората, които поддържаме такива дейности като преименуването на патриаршеската катедрала. Носител на какви полезности е тази част от обществото? Чрез битка за разкъсване със социалистическото минало, какво в действителност желае да реализира?
Народите са като индивидите. Както всеки човек е твой близък, на това Христос учи простосмъртните, по този начин би трябвало да гледаме и на народите, като знаем за греховете на хората и народите, които не са едни и същи. Прости истини, само че пътя до тях е сложен и безконечен.
Руската просвета е велика, само че съветската държава/империя е нещо друго. Ние сме признателни. Има защо да са признателни и на нас. Въпросът за името на православната катедрала не е израз на неблагодарност. Да не се объркват и подменят фундаментални полезности, станали фундаментални за човечеството. Необходим е порядък в имената, с цел да не е комплициран света.
Имахме избори за Европейски парламент. И в учредителните документи на Европейския съюз, и в описанието на политиките през днешния ден се приказва както в практическо измерение, по този начин и за полезности, за морал, за общовалидни одобрявания за това какъв свят да градим. С нашия избор на европейските избори българите показахме ли дали разбираме тези общи полезности, морал, визии?
Нашите национални полезности са европейски, както са европейски националните полезности на Франция, Италия, Германия, Гърция и така нататък Въпросът с функциониращите европейски полезности в националните общества и във формиращото се наднационално европейско общество като единение в многообразието (Мотото на Европейския съюз) не е обикновен. Поначало полезностите пораждат латентни и очевидни напрежения и спорове. Вебер уподобява това на безконечна война сред боговете. Необходимо е европейските полезностите да са във фокуса на националните медии. Нищо сходно. Медиите са доминирани от некомпетентни и несвободни публицисти, квази-анализатори, манипулатори, пропагандисти. Те са гробокопачи на демократичния и цивилизационен избор на България.
В националния избор избрахме партия като " Величие " да взе участие в законотворчеството. Защо съгласно Вас го направихме?
Потрес. Българското общество върви към бездна.
Личните ми наблюдения демонстрират, че или сме дейни и крайни, или сме пасивни и самоизключващи се от публичния развой. Защо се случва това скъсване на тъканта на обществото - или сме в тежко опълчване, или сме изцяло незаинтересовани?
Тежка е повредата на българското национално общество. Политическата рецесия е доста рискова. Ценностната и институционалната рецесии се задълбочават. Обезценяването на полезностите приключва с нихилизъм.
Ако влезем в догадка, че актуалният ни президент сътвори лична политическа групировка, която да оглави, това ще ни раздели ли в допълнение?
Държавният глава е или комплициран, или не знае какво прави. Неговата безнаказаност става умопомрачителна. Присъдата на историята ще бъде безпощадна.
Според Вас има ли път напред, излаз от безвремието?
Пред хората и народите постоянно има път напред. Зависи единствено от тях. Това не е проповеднически оптимизъм. В Тертулиан, Вебер, Маркузе, Камю и други светли имена има една мисъл изказана по друг метод, само че си мисля, че нейния смисъл е един. Бъдете оптимисти, вярвайте в невъзможното. Невъзможното през днешния ден става допустимо на следващия ден. Но първоначално е вярата.
Илияна Маринкова
Проф. Фотев е почетен професор и сенатор на Нов български университет, шеф на Центъра за проучване на европейските полезности при Нов български университет, автентичен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 година и министър на науката и висшето обучение (1991).Сред главните му писания са книгите " История на социологията, том 1-2 " (1993), " Криза на легитимността " (1999), " Смисъл на политиката " (1999), " Българската потиснатост " (2010), " Сфери на полезностите " (2012), Смисъл и схващане (2014), " Феноменология на възприятията " (2018).
Ето и цялото изявление:
Още предходната година говорихте за една самодейност, която от време на време се появява в публичното пространство, само че по-скоро е целеустремено пренебрегната - преименуването на патриаршеската катедрала " Александър Невски ". Първо, знак на какво е това име?
Човешката горест е многообразна. Има красива горест. Има горест по непостижимото. И други разновидности на тъгата има във феноменологията на възприятията. Вашият въпрос ми подухва мрачна горест . Най-големият храм на Българската православна черква е на име, за което миряните не знаят съвсем нищо. Не знае и останалия народ от вярващи, само че не вцърковени, от православни по генезис, от свързани с други вероизповедания.
Вероятно всички знаят, че Александър Невски е съветско име. Дотук сме в някаква горест. Има църковен клир (православно духовенство), което най-вероятно е наясно кой е свети Александър Невски. Няма по какъв начин всички тези ревностни чиновници на Българската православна черква от всички генерации да нямат отговор на въпроса кой е Александър Невски и за какво най-големият български православен храм носи името на съветския светец. В светлината на такива познания нашата горест става мрачна, доста мрачна. Защо името на храма не е на цар Борис I Покръстител? Гробно безмълвие. Знаят или не знаят какво значи съборността на нашата православна черква и нейната грижа за идентичността на народа и достойното Отечество. Мрачно, доста тъмно.
Трябва да се стартира със Синода, с патриарсите и софийските митрополити един след различен и всички други по църковната подчиненост до миряните. Именуването на храма било знак на признателност от българския народ за Освобождението ни от османското робство. Не е това. Името е натрапено. Лицемерие. Символ на българското робското раболепство. Това няма нищо общо с православното християнство. Ако Руската православна черква е същинска, сама би инициирала изправянето на една историческа неточност.
Проблемът не е в Русия. Проблемът е у нас. Улиците и булевардите в огромния център на столицата като Аксаков, Гурко, Дондуков, Руски, Московска и прочие са в същата подправена симфония. Българската нация и национална страна не са освободили себе си. Няма кой да ни освободи! Национална мизерия. Имената на Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Стамболов, всички знаят всичките имена. Българите знаят по какъв начин да прикриват своята религиозна и световна мизерия.
Защо съгласно Вас я има тази опозиция в нашето общество против скъсването със социалистическото завещание? Видяхме я и при, именуван още Монумент на Червената окупационна войска, и при предлагането на?
Много пъти съм изтъквал най-великото изобретение на човечеството. Да, най-великото: Всички хора се раждат свободни и равни по достолепие и права. Върховните човешки добродетели не се подаряват. Всяко човешко създание ги има по рождение. Никой, безусловно никой не може да ти отнеме достолепието. Един образец. При избор в гранична обстановка (или-или) сред живота и достолепието, човек избира достолепието. Животът без достолепие не е човешки. Това не е празен възторг, а е страдалчество. Не чакам всеки да е воин. Всеки да си направи извода. Родени сте свободни, равни по достолепие и права!
Има я обаче и другата страна - хората, които поддържаме такива дейности като преименуването на патриаршеската катедрала. Носител на какви полезности е тази част от обществото? Чрез битка за разкъсване със социалистическото минало, какво в действителност желае да реализира?
Народите са като индивидите. Както всеки човек е твой близък, на това Христос учи простосмъртните, по този начин би трябвало да гледаме и на народите, като знаем за греховете на хората и народите, които не са едни и същи. Прости истини, само че пътя до тях е сложен и безконечен.
Руската просвета е велика, само че съветската държава/империя е нещо друго. Ние сме признателни. Има защо да са признателни и на нас. Въпросът за името на православната катедрала не е израз на неблагодарност. Да не се объркват и подменят фундаментални полезности, станали фундаментални за човечеството. Необходим е порядък в имената, с цел да не е комплициран света.
Имахме избори за Европейски парламент. И в учредителните документи на Европейския съюз, и в описанието на политиките през днешния ден се приказва както в практическо измерение, по този начин и за полезности, за морал, за общовалидни одобрявания за това какъв свят да градим. С нашия избор на европейските избори българите показахме ли дали разбираме тези общи полезности, морал, визии?
Нашите национални полезности са европейски, както са европейски националните полезности на Франция, Италия, Германия, Гърция и така нататък Въпросът с функциониращите европейски полезности в националните общества и във формиращото се наднационално европейско общество като единение в многообразието (Мотото на Европейския съюз) не е обикновен. Поначало полезностите пораждат латентни и очевидни напрежения и спорове. Вебер уподобява това на безконечна война сред боговете. Необходимо е европейските полезностите да са във фокуса на националните медии. Нищо сходно. Медиите са доминирани от некомпетентни и несвободни публицисти, квази-анализатори, манипулатори, пропагандисти. Те са гробокопачи на демократичния и цивилизационен избор на България.
В националния избор избрахме партия като " Величие " да взе участие в законотворчеството. Защо съгласно Вас го направихме?
Потрес. Българското общество върви към бездна.
Личните ми наблюдения демонстрират, че или сме дейни и крайни, или сме пасивни и самоизключващи се от публичния развой. Защо се случва това скъсване на тъканта на обществото - или сме в тежко опълчване, или сме изцяло незаинтересовани?
Тежка е повредата на българското национално общество. Политическата рецесия е доста рискова. Ценностната и институционалната рецесии се задълбочават. Обезценяването на полезностите приключва с нихилизъм.
Ако влезем в догадка, че актуалният ни президент сътвори лична политическа групировка, която да оглави, това ще ни раздели ли в допълнение?
Държавният глава е или комплициран, или не знае какво прави. Неговата безнаказаност става умопомрачителна. Присъдата на историята ще бъде безпощадна.
Според Вас има ли път напред, излаз от безвремието?
Пред хората и народите постоянно има път напред. Зависи единствено от тях. Това не е проповеднически оптимизъм. В Тертулиан, Вебер, Маркузе, Камю и други светли имена има една мисъл изказана по друг метод, само че си мисля, че нейния смисъл е един. Бъдете оптимисти, вярвайте в невъзможното. Невъзможното през днешния ден става допустимо на следващия ден. Но първоначално е вярата.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ